Summer story

Когато бях с теб

ме накара да
не мисля
за нищо.
Когато си тръгна
започнах
да мисля
за теб.

Какъв парадокс, а?!


(Написано за един от поредните, 
за които дори не си заслужава да пиша)

28.10.2019

Сън

Ти се наместваш 

до мен

в леглото,

сгушваш се

в мен

и ме питаш:

От колко време 

не сме спали
един до друг?

Аз отвръщам кратко:

От не малко време.

И започвам да галя главата ти.

И за миг всичко е прекрасно.

....

Събудих се

сама
в голямото легло.


На теб,
Любов

27.10.2019

Опитвам се 

да продължа 

напред

и в моментите, 

когато мисля, 

че съм го направила

успешно,

ти се връщаш отново

в мислите ми

и блокирам.

Зациклям 

в своята тъга по теб,

в невъзможното,

в желанието си
отново

пак да си до мен.

А знам добре,

че няма шанс

отново 

да сме заедно

....

На теб,

 любов

23.07.2019

Защо се появи в моя живот?

Защо остана привидно,

а не напусна окончателно?

Защо те заобичах?

И защо още го правя?

(Да те обичам)

Понякога стоя и си мисля, 

че не заслужаваш

моята любов.

Но като един голям мазохист

напук на болката,

нанесена от теб,

сърцето ми продължава

да побира 

онази 

мъничка 

любов 

към теб.

На теб, 

Любов!

(отчасти

като за последно)

16.06.2019

Защо се случи всичко това?

Защо пак ме заболя?

Искам силно да извикам
"Мразя те!"

но сърцето ми
не позволява 

да направя това.
Ти се появи отново
в моя мъничък живот.
Мечтаех и смятах,
че моята мечта (Ти) си прокарва
път през реалността.
Повярвах истински в това,
но накрая останах просто
отново заблудена и сама.
Отново чух думите
"не искам да съм с теб"
отново видях
само силен порив за секс.
А любов в цялото това
никога няма да намеря
от другата страна.
Направих грешка
една след една
и финалът е вече ясен
за моята самотна душа.
Ще обичам и ще искам това,
което знам, че няма да получа
нито сега, нито след това.


На теб,
Любов

02.05.2019

Помислих си за теб 

и сякаш си те пожелах,

защото след час-два те видях 

там, 

на отсрещната страна,

вървящ в посока към дома

(вероятно)

Погледнах те и онемях.

А вместо мен сърцето ми говореше така 

сякаш е готово да се пръсне ей сега

от цялото това вълнение, 

което заради теб ме сполятя.

А ти дори не ме видя,

защото бях далеч от твоя поглед,

някъде назад из хората,

където ако исках

можех да се скрия.

Не се криех,

ала все едно го правех

без да знам.

...

А колко исках пак да видя 

тези твои хубави очи.

А колко исках пак да видя 

тази твоя хубава усмивка.

На теб,

Любов

27.04.2019

Думите се губят в ума ми

и не намират път извън мен.

Единствено "Липсваш ми" 

ясно кръстосва из моята глава

и аз се опитвам да го спра, 

за да не се появи 

на някой празен ред към теб

в блестящия екран пред мен.

На теб,

Любов

07.04.2019

През изминалите месец - два 

започнах да се чувствам така

сякаш постепенно се превърнах 

в призрак за теб.

А хората биха казвали,

че призраците са част 

от нещо изминало.

Явно и аз съм вече

нещо такова,

нещо отвъд настоящето,

но и далеч от бъдещето,

някъде пратена в миналото.

На теб,

Любов

06.04.2019

Спомен


Загубих се в пъстрите ти очи

преди повече от година

вече две почти.

А дори не предполагах,

че така ще се случи.

Срещнах те, когато
най-малко очаквах.

Беше през лятото.
Един от пътите,
когато се видяхме
беше покрай брега.
Стояхме, вперили поглед
в морето,
посрещайки изгрева.
С теб просто си говорихме
и това бе достатъчно.
Може би точно тогава
без да разбера
всичко започна да се случва
Тогава харесах човека в теб.
След време всичко останало.
И всичко бе красиво
от самото си начало
до самия край,
ако това накрая
наистина бе край
за нас.


На теб,
Любов

29.03.2019

Понякога се чувствам така

сякаш всичко, което ни се е случило

не е било тук на Земята,

а някъде в някоя паралелна вселена,

където аз не съм била аз 

и ти не си бил ти,

а сме били просто 

някакво подобие 

на нас самите.

Там сме били щастливи заедно,

а тук не сме такива.

Там сме се прегръщали и целували,

а тук стоим на дистанция един от друг.

Там сме си говорили,

подкрепяли и грижили един за друг,

а тук сякаш ден след ден

се превръщам в призрак за теб.

Там сме споделяли дните си заедно,

тук не е така.

Тук всичко е наопаки.

И всеки изминал ден тук

започва да ми се струва 

все по-далече от там.

На теб,

Любов

21.03.2019

Ден на поезията
(Днес)

Моето побие на "поезия" 

е пропито главна със тъга.

С времето се убедих, че 

щастие не вдъхновява 

пишещата ръка,

а нещастието

под каквато и да е форма.

Днес пак пиша 

за теб.

за мен.

за нас.

И отново тъгата се прокрадва

измежду празните пространства 

на всеки изписан ред.

....

Днес обаче не искам да пиша
за миналото,

настоящето

и това между тях.

Днес искам да пиша

за бъдещето,

където мечтая да повярвам

в невъзможното.

Днес отново си

просто една мечта.

Копнеж, свързан с радостта.

Желание, пратено към звездите.

Днес отново си
моето вчера
и моето утре.
И така всеки ден.

На теб,
Любов

09.03.2019

Дали някога някъде ще ме обичаш ти?

Дали като ме видиш милиони пеперуди ще запърхат вътре в теб?

Дали сърцето ти ще затупти бързо от вълнение, 

когато стоиш пред мене ти?

Дали...?!



На теб,
Любов

08.03.2019

Говоря на звездите и Луната 

как искам те при мене пак. 

А те стоят си там на небосклона 

безмълвни, 

сияещи, 

далечни 

подобно на теб самия.

На теб,

Любов

08.03.2019

Знай, че любовта си я давам на теб.

Затова, моля те, пази я.

Дори да не съм до теб сега

винаги можеш да ме потърсиш

от другата страна на слушалката на телефона

или измежду буквите на клавиатурата пред теб.

Аз ще съм там, дори когато 

темите на разговор ме карат да не искам.

Ще бъда където и да е...

защото ти си важна част от мен.


На теб,
Любов

24.02.2019

"Лишсваш ми"

са думите,

стоящи в моята глава

всеки изминал ден

и нищо не мога да направя,

за да променя това.

Понякога просто искам 

да чуя гласът ти,

да погаля лицето ти,

да видя онази сияйна усмивка,

която ме омагьосваше преди.

Понякога просто искам 

да се сгуша тихичко 

между двете ти ръце

и да усетя пак онази топлина,

която ме успокояваше 

и ме правеше щастлива.

Понякога просто искам

да усетя устните ти 

докоснали моите

и да знам, 

че това няма да има край.

Понякога просто искам

да знам, че си тук,

защото това понякога 

е просто достатъчно.

Сега вече е трудно 

всичко това,

което искам.

А преди изглеждаше 

толкова лесно.

"Липсваш ми"

опеква в мислите ми

и сега.

На теб,

Любов

09.02.2019

Снощи осъзнах
колко много ми липсваш

и колко незаменим си
ти за мен.

На теб,
Любов

06.02.2019

Денят на влюбените идва скоро.

Много двойки ще го отбележат 

подобаващо,
а аз не харесвам този дата.

Потиска ме и ме натъжава.

Но аз не ти казах това.

Бях груба и сурова 

в думите си за този ден,

опитвайки се само да прикрия

как се чувствам спрямо теб и мен

за единственият февруарски "празник", 

който имахме и който не бе споделен 

помежду ни.
Искам само да знаеш,
че не исках грандиозни изненади.

Нито пък скъпи дрънкулки или места.

Просто
исках
време
 с теб.

На теб,
Любов

06.02.2019

История

В началото не можех 

да напиша нито ред за теб,

и не защото не исках, 

а просто защото не можех да опиша 

как ме караш да се чувствам,

пратена, ей там, на седмото небе.

След време, когато отново 

бях приземена на земята,

думите започнаха сами да се появяват

една след друга.

Всичко написано си представях, 

че го прочиташ 

и докато го правиш,

започваш да разбираш

как се чувствам в моментите, 

когато изписвам тези слова.

Все още си го представям това.
И аз продължавам да пиша
ден след ден.
През ден.
През много други дни.
И пак пиша,
търсейки утеха между редовете
и думите, които са изписани на тях.

На теб,
Любов

05.02.2019

Присъствието ти в мислите ми

някак ме възбужда 

особено когато си представя как 

ме целуваш и докосваш.

Затворя ли очи 

и

 ти започваш да

прокарваш пръсти по 

цялото ми тяло.

Целуваш ме.

И докато го правиш 

сякаш оставаш 

невидими следи 

по кожата ми.

Под завивките сме само ти, аз 

и нашето желание да се слеем отново.

....

Следващите картинки ме е срам да опиша, 

но и двамата знаем какви са те в детайли.

Картинки носещи
и на двама ни наслада.

....

А да знаеш на сън какви са те.

Като реални.

Там наистина успявам 

да те усетя и почувствам

отново както преди.

И е хубаво.

По дяволите, 

прекалено хубаво, 

за да е истина.

За теб

Любов

02.02.2019

Дните се нижат

един подир друг

и се опитвам да притъпя

чувството на тъга и празнота.

Но настъпват моменти като този,

когато просто ми липсваш.

И да искам, ясно е,

че не мога да го отрека.

Липсваш ми

и сутрин

и денем

и през нощта.

Но знам, че трябва 

да свикна с това.

Времето 

просто ще продължи да си тече.

Дните ще се множат.

А аз...

Аз ще съм тук.

....

На теб

Любов

13.01.2019

Преди съм си задавала

все следните въпроси -

едни и същи във времето:

Влюбена ли съм?

А обичам ли го?

Бих ли могла?

Все питах сама себе си

и винаги се чудех

без грам увереност

в това, което питам.

Сега 

за първи път съм
по-уверена
от всякога.

Без грам съмнение 

в това.

Влюбих се в теб

и те заобичах.

Обичам те
 преди
сега

и
след това.

На теб.

Любов

11.01.2019

Има едни такива моменти, 

в които се улавям да мисля за следното

 въпреки че не трябва го правя.

Стоя и мисля:

дали е по-красива

дали е по-добра

дали е по-забавна

 дали е по-разбираща

дали е по-добър събеседник

от мен?

Дали ще бъде по-добра приятелка

дали ще бъде по-добра любовница

дали ще бъде повече

от мен

във всичко?

Стоя и мисля

и знам, че

не трябва

да правя това.

Но, по дяволите,

просто ми липсваш 

ужасно много.

И колкото и да се опитвам 

да събера себе си в ръце 

и да продължа напред

част от мен се спира

и иска да остане,

чакайки с надежда,

че един ден може 

пак да сме заедно.

На теб,

Любов

10.01.2019 

През зимата още повече липсва 

топлата прегръдка 

на любимия човек.

Прегръдката, която дава

усещане за дом, 

за сигурност и подкрепа.

Да знаеш,
че той е тук за теб

и ти си тук за него.

Тази зима няма прегръдка.

Няма го и любимият човек.

Само можеш да го срещнеш насън.

Там, където единствено вече е способен 

да те дари с топлината

на своите прегръдки 

и с нежността на своите целувки. 

На теб,

Любов

09.01.2019

Вече трябва да свикна с мисълта,

че не сме заедно

че няма да те виждам

че няма да те чувствам

че няма да си до мен.

Вече трябва да свикна с мисълта,

че не успях да те спечеля по начина, 

по който ти ме спечели.

От днес нататък трябва да свикна с мисълта,

че вече харесваш някоя друга

че вече тази друга е в съзнанието ти,

докато ти стоиш все още в моето,

дори когато заспя.

Боли ме

и нищо не мога да променя

спрямо нас двамата.

Не съм магьосница, 

която да промени 

с вълшебна пръчица или отвара

какво чувстваш ти

и какво чувствам аз.

...

Липсваш ми.

Липсваш ми сутрин, когато се събудя.

Липсваш ми вечер, когато заспя.

Липсваш ми през цялото време.

Липсваш ми с твоите хубави и лоши черти.

Липсваш ми усмихнат или гледащ сериозно, 

тъжен или унил.

Липсваш ми Ти.

Просто Ти.

Целия, преплетен в нишките 

на различни настроения и чувства.

Човекът, който ме накара да повярвам, 

че мога да бъда щастлива с някого

и че да си влюбен е нещо хубаво.

...

И пак...

Обичам те...

На теб,

Любов!

06.01.2019

Липсва ми всяка част от теб

Запълвам липсващите 

пространства от теб

с тъга

под формата на сълзи.

Очите мога и да си изплача,

но тези дупки 

стоят все така празни.

Къде си ти?

Защо се скри
и не се появи 

отново?

Всичко това ме мъчи

ужасно много.

А времето минава и осъзнавам, 

че това което чувствам 

за първи път наистина е любов

и тази любов с всеки ден нараства

и нараства...

А толкова искам да я споделя с теб...

Да знаеш колко много значиш за мен.

Знаеш ли?!

Искам да си щастлив.

Искам да си добре.

Искам да се чувстваш хубаво.

Искам да ти се получи всичко 

както го искаш в живота си.

Но сигурно егоистично ще прозвучи, 

че искам да бъда част от този твой живот,

в който ще се чувстваш хубаво и добре.

...

А колко много искам да можех 

да проникна по-надълбоко в теб

и да можех да те накарам да се чувстваш

наистина щастлив

с мен.

Мога ли ?!

Все още имам ли шанс за това?

Самата аз не знам,

защото нищо не зависи 

изцяло от мен.

...

...

...

...
И все пак...
Въпреки всичко...

Обичам те!

На теб

 Любов

6.12.2018

Обичам те!

Дори да ти звучи прибързано.

Но ти осмисляш 

част от мен.

Придаваш ми увереност и усещане,

че поне в някаква част съм намерила

нужния за мен

Смисъл.

Обичам те

истински и то със цялото си същество.

Защото ти си човекът, от когото

разбрах и научих много за света

и за себе си.

Защото ми даде усещане 

за сигурност и уют.

Защото успя да пропъдиш от мен

голяма част от моята дългогодишна

тъга.

Благодаря ти за това!

Благодаря ти за всичко!

Благодаря ти, че точно когато

не те очаквах

ти се появи в живота ми

и озари света ми с усмивка.

Ти си моето съкровище.

И независимо от всичко и всеки

аз + те(б)

Обичам

На теб,

Любов

24.11.2018

Липсва ми всяка част от теб.

Липсва ми погледът ти,

целувките ти,

прегръдките ти,

нежните ти ласки

усмивките и топлината.

Липсват ми словата ти,

разговорите

и дори мълчанието ти.

Липсва ми присъствието ти около мен.

Липсва ми да ме търсиш,

да ме питаш как съм

или просто да ми препращаш нещица.

Липсва ми да гледаме заедно филми,

да се смеем и боричкаме,

да готвим и да ядем заедно,

да танцуваме и да се забавляваме.

Толкова много ми липсваш,

но едва ли проумяваш това.

В тези няколко буквички

се побира цялата ми болка и тъга.

Липсваш ми.

На теб,

Любов

20.11.2018

Всичко напомня за теб:

музиката, която слушам

филмите, които сме гледали заедно

дори тези, които си ми препоръчвал да гледам

петъчните вечери навън

уикендите също

топлите дни и вечери

студът навън, особено зимния

най-вече през нощта

някои аромати и вкусове

предстоящите празници 

изминалите също

социалните мрежи и интернет, 

пълни с неща, които биха ти харесали

и още куп неща, 

свързани със споделеното ни време

Но също така напомнят ми за теб:

двойките навън хванати ръка за ръка, 

които се целуват и прегръщат

романтичните филми

любовта като цяло

Това не е поезия.

Това е животът ми.

Без рими.

Без теб точно в този момент.

А колко ми се иска да е обратното.

Да съм сгушена в теб.

Потънала в топлите ти прегръдки.

Обичам те. 

Просто и ясно.

Както е ясно, че Земята е кръгла.

Обичам те въпреки всичко и всеки.

На теб,

Любов

4.11.2018

Вярвам, че времето 

ще ни събере отново

опреснили своите 

ум и душа

и с нови сили ще 

успеем да възродим

нашата вяра в любовта. 

Ще разберем, 

че нуждаем се

един от друг

и че всичко 

има смисъл

тук

сега

между нас двамата. 

••••

Обичам те  

И ти ще ме

обичаш някой ден,

аз просто го усещам. 

И двама ще 

бъдем сгушени 

един в друг,

гледайки в 

една посока. 

За теб,

Любов!

9.10.2018

Задвижваш малкия ми свят

с усмивка и поглед благ. 

Ръцете ти са моята закрила. 

Целувките ти - нежност. 

Тялото ти - топлината, 

от която имам нужда. 

Знам, че сантиметрите сега

превръщат се постепенно в километри, 

но това не спира надеждата, 

че скоро ще те прегърна и ще те целуна,

че ще разбереш какво си ти за мен,

че ще ме хванеш и няма да ме пуснеш за миг,

защото вече знаеш, 

че аз съм за теб

каквото ти за мен. 

Вярвам и не се отказвам. 

Защото виждам смисъла в това

отново да сме двама заедно сплотени, 

вървейки хванати ръка за ръка 

по пътя на живота. 

Пожелавам си те, знай!

Денем и нощем,

Сега и след това. 

Вярвам силно, 

че живота ще даде възможността

да видим всеки в нова светлина,

която да ни събере и накрая просто да си кажем: 

Трябвало е всичко до сега да стане така, 

за да си върнем радостта един към друг!

На теб,

Любов!

Vasilena

7.10.2018

Мислейки за всичко между нас

очите ми се пълнят със сълзи

дори и да не искам.

Защото влюбих се в тебе аз

и в последствие те заобичах.

Че няма да ме заобичаш,

аз знаех това много отдавна,

но надежда малка имаше в мен,

че всичко това 

може да се промени.

Аз обичам -

това лице

това тяло

този ум

тази душа

тези очи.

Обичам,

но само аз.

И всеки ден се 

опитвам да се побера

в това огромно чувство на любов,

но и на тъга.

Въпреки всичко

ще се опитам 

да продължа напред -

с високо вдигната глава,

с усмивка на лице, 

с хубави мисли в ума

и с надежда мъничка една,

че някой ден ще ме обичаш

както тебе аз обичам сега

и ще разбереш 

какво ми даде 

и от какво ме лиши това.

На теб, 

Любов

18.08.2017

Размисли и заключения след няколко години писане тук,

изливайки своите собствени терзания, 

емоции, желания и копнежи.

- По доста момчета съм хлътвала или 

така са се случвали нещата, 
че сме имали случки 

с разни хора с разни идеали.

- Мислила съм си, че съм била влюбена и 

че съм обичала един човек преди време.

В крайна сметка осъзнах, че изобщо не е било 

така освен мощно хлътване с пеперуди понякога в стомаха.

Въпреки това нещата, които написах до сега

ми напомня за всичко, 
което е било в моята глава.

На базата на това, 
вече съм повече убедена 

в много неща

какви са реално.

Когато със собствените си очи 

не можеш да ме видиш каква съм,

то няма особено значение 

хорските очи каква ме виждат. 

Всеки ден сякаш 

става все по-трудно 

на съществото ми

да се отърси от мислите, 

свързани с него. 

Защото несъзнателно 

той преплита 

сънни нишки, 

чрез който да го сънувам. 

Ровичка в мислите ми

и разбърква съзнанието ми, 

докато намръщените му очи

 ме гледат там. 

Гледат ме, 

а аз се губя и потъвам,

докато накрая 

просто се изпаря

 и изчезна от хоризонта 

на този нищожен 

малък свят.

Възлагам слепи надежди

на безплодни неща.

Опитвам се да ги унищожа,

но ужасно трудно е това.

***

Когато си до мен - изнервяш ме,

но далеч ли си - отново искам те.

Парадокс в живота ми настава,

но повярвай ми, 

наистина не го желая.

***

Защо нещата не могат да бъдат прости - 

такива каквито са?

А трябва да ги усложняваме с въпроси,

нараняващи ни с лекота.

Не искам да си влюбен в мен.

Не искам заедно да бъдем всеки ден.

Не искам да обвързваме живота си 

с оковите на любовта.

Аз просто искам времето си

да споделяме в моментите, 

в които можем.

Да има някого, на който

да разкажем изминалия ден

и просто сгушени да заспим,

забравяйки за утрешния.

Живот обгърнат в самота

сред многото лица на

тези стари улици и сгради.

Търся аз една душа,

която да е с мене тя,

но, уви, не я намирам.

Лъжа се с различни мъжки имена,

които даваха ми бързичко крила,

а после с трясък веднага

отскубваха ги с лекота.

Сега стоя отново сама

загубила надеждичка една,

че ще намеря някога

своята сродна душа.

Сънувахте с отворени очи.

Намерих те, но ти се скри.

Впоследствие ме нарани,

след като ме заблуди.

Топката в стомаха стои,

заклещена там 

и ме дразни,

задето свикнах 

с теб.

И това ще отмине....

И това ще отмине....

И това ще отмине....

И това ще отмине...

И това ще отмине....

И това ще отмине....

И това ще отмине....

....

Всичко ще отмине.

Да пиша за теб 

по страниците празни на тетрадката;

да късам и хвърлям 

листите в кошчето с отпадъци.

Да трия номера ти,

а после пак да го намирам.

Да плача за теб

и зарад теб да се усмихвам.

Да те сънувам, мисля,

 мечтая и желая.

Да бягам от теб

и отново да се връщам -

там пред бездната,
стояща помежду ни.

Да те обичам,

но и да те ненавиждам...

Всичко почва и свършва с теб

Дори когато краят не е близо. 

Усещам те близо до мен 

въпреки цялото твое безразличие.

И знам,

че колкото и да се опитвам 

да те търся  у другите,

накрая пътят ми води

отново към теб. 

Отиваш си в утрешния ден,

докато аз стоя в тъмното сама. 

Остава спомена за теб 

от изминалите няколко лета. 

И знам че преживях те 

(или поне опитах аз това)

някак си сама. 

Сама срещу теб. 

Сама след теб. 

Но в края на краищата

ти ме научи на няколко 

простички неща

в тази тягостна 

несподелена любов, 

която ме завладя. 

Че мога да обичам,

но и мога да бъда сама. 

Последното го знам до болка,

а другото - очаквам със затворени очи.

Отново да обичам някого

и този някого да бъдеш ти.