Обратно на очакванията ми, просто му обърнах гръб.
След всичките сълзи, породени от него, съзнанието ми реши да му каже “Сбогом!”
Виждах го отново, но вече нищо не потрепваше в мен.
Ни една частица не казваше, че той трябва да е мой и аз - негова.
Пеперудите вече бяха изчезнали и ако трябваше някой да виня за това,
то бе изцяло по негова вина…
Погледите ни продължаваха да се срещат, но моят вече не бе топъл.
От този поглед лъхаше само студенина и безразличие.
Гледах го с вперени очи.
По навик дори го търсех, за да го намеря из тълапа,
но като го виждах сякаш нищо не бе както преди.
