Повече не казвай
"Ще се чуем!"
Знам, че няма.
Приятелството ни
малко по малко
избледнява
и загубва блясъка си
от преди.
Усмивката ти
изчезва сред мъглата.
Думите ти
се изпаряват в тишината.
Приятелство,
разделено на няколко си
хиляди километри.
То просто го няма.
Накрая спираш да говориш.
Дори не четеш моите редове.
Мълчиш и мълчиш,
докато аз отчаквам твоя глас.
Накрая остава:
ти - там с любимия
в онази закътана далечна чужбина;
аз - онази там провинциална девойка,
отведена в ужасната столица;
ние - вече не съществува това за нас
вие - има ви, но спомен за мен няма у вас.
Така става,
когато само думи се говорят,
а дела не се извършват.
Мразя думи, изречени напразно.
Мразя лъжете ужасно.
...
