Мисля, че бих могла
да се влюбя още
няколко пъти в теб.
Да се страхувам от теб,
но и да те искам
едновременно.
Гласът ти.
Начинът, по който
се движиш.
Усмивката ти.
Мисля, че все повече
ми лиспват
и ги искам.
Комуникацията ни е
сякаш на периоди.
Мълчим много,
малко говорим.
Говорим си няколко дена
и после отново
същата песен.
Защо постоянно така става?
Има ли логично обснение?
И защо ми каза
в онази опиянена вечер:
"Не си виновна ти!
Обстоятелствата са такива!"
Гледах твоите кървясали очи
и си задавах хиляди въпроси.
Какви обстоятелства?
Какво нещо?
Все още не разбирам
и нямам отговори на това.
...
