Жадувам за целувките ти днес,
но утре ще е късно, знай.
Желанието мое вече няма да е тук
заедно с цялата емоция във мен. 
В други ден
със затворени очи ще се опитам
да върна загубеното от преди. 
 И за целта
устните ти ще ми се притекат на помощ,
въпреки че не знам дали това изобщо ще помогне. 
Но ти целувай, хапи, изяждай плътта ми.
Направи всичко възможно,
за да го върнеш това проклето желание
и после да го превърнеш в емоционално такова.
....
Но кого ли заблуждавам аз?!
Аз ще жадувам. Аз ще копнея.
А ти ще си някъде с нея
дали в края на лятото или през есента.
Няма значение.
Аз пак ще съм сама.