Да можеше за ден да си мой
или за нощ
достатъчно би било за мене.
Да те прегърна.
Да те целуна.
Да вкопча тялото си в твоето,
а после просто да се сгуша в теб
и да знам, че си изцяло мой
точно в този момент.
На сутринта може да бъдеш отново
човекът от предния ден.
Нямаш грижи,
позволено ти е.
Нека да бъде така.
Но за съжаление всичко би било реално
само в моята глава.
Там можеш да бъдеш мой,
но в реалността,
аз знам
принадлежиш на друга.
А това боли и силно ме натъжава.
