докато аз стоя в тъмното сама.
Остава спомена за теб
от изминалите няколко лета.
И знам че преживях те
(или поне опитах аз това)
някак си сама.
Сама срещу теб.
Сама след теб.
Но в края на краищата
ти ме научи на няколко
простички неща
в тази тягостна
несподелена любов,
която ме завладя.
Че мога да обичам,
но и мога да бъда сама.
Последното го знам до болка,
а другото - очаквам със затворени очи.
Отново да обичам някого
и този някого да бъдеш ти.
