Всеки ден сякаш
става все по-трудно
на съществото ми
да се отърси от мислите,
свързани с него.
Защото несъзнателно
той преплита
сънни нишки,
чрез който да го сънувам.
Ровичка в мислите ми
и разбърква съзнанието ми,
докато намръщените му очи
ме гледат там.
Гледат ме,
а аз се губя и потъвам,
докато накрая
просто се изпаря
и изчезна от хоризонта
на този нищожен
малък свят.
