9.10.2018
Задвижваш малкия ми свят
с усмивка и поглед благ.
Ръцете ти са моята закрила.
Целувките ти - нежност.
Тялото ти - топлината,
от която имам нужда.
Знам, че сантиметрите сега
превръщат се постепенно в километри,
но това не спира надеждата,
че скоро ще те прегърна и ще те целуна,
че ще разбереш какво си ти за мен,
че ще ме хванеш и няма да ме пуснеш за миг,
защото вече знаеш,
че аз съм за теб
каквото ти за мен.
Вярвам и не се отказвам.
Защото виждам смисъла в това
отново да сме двама заедно сплотени,
вървейки хванати ръка за ръка
по пътя на живота.
Пожелавам си те, знай!
Денем и нощем,
Сега и след това.
Вярвам силно,
че живота ще даде възможността
да видим всеки в нова светлина,
която да ни събере и накрая просто да си кажем:
Трябвало е всичко до сега да стане така,
за да си върнем радостта един към друг!
На теб,
Любов!
