09.01.2019
Вече трябва да свикна с мисълта,
че не сме заедно
че няма да те виждам
че няма да те чувствам
че няма да си до мен.
Вече трябва да свикна с мисълта,
че не успях да те спечеля по начина,
по който ти ме спечели.
От днес нататък трябва да свикна с мисълта,
че вече харесваш някоя друга
че вече тази друга е в съзнанието ти,
докато ти стоиш все още в моето,
дори когато заспя.
Боли ме
и нищо не мога да променя
спрямо нас двамата.
Не съм магьосница,
която да промени
с вълшебна пръчица или отвара
какво чувстваш ти
и какво чувствам аз.
...
Липсваш ми.
Липсваш ми сутрин, когато се събудя.
Липсваш ми вечер, когато заспя.
Липсваш ми през цялото време.
Липсваш ми с твоите хубави и лоши черти.
Липсваш ми усмихнат или гледащ сериозно,
тъжен или унил.
Липсваш ми Ти.
Просто Ти.
Целия, преплетен в нишките
на различни настроения и чувства.
Човекът, който ме накара да повярвам,
че мога да бъда щастлива с някого
и че да си влюбен е нещо хубаво.
...
И пак...
Обичам те...
На теб,
Любов!
