История
В началото не можех
да напиша нито ред за теб,
и не защото не исках,
а просто защото не можех да опиша
как ме караш да се чувствам,
пратена, ей там, на седмото небе.
След време, когато отново
бях приземена на земята,
думите започнаха сами да се появяват
една след друга.
Всичко написано си представях,
че го прочиташ
и докато го правиш,
започваш да разбираш
как се чувствам в моментите,
когато изписвам тези слова.
Все още си го представям това.
И аз продължавам да пиша
ден след ден.
През ден.
През много други дни.
И пак пиша,
търсейки утеха между редовете
и думите, които са изписани на тях.
На теб,
Любов
