Моето побие на "поезия"
е пропито главна със тъга.
С времето се убедих, че
щастие не вдъхновява
пишещата ръка,
а нещастието
под каквато и да е форма.
Днес пак пиша
за теб.
за мен.
за нас.
И отново тъгата се прокрадва
измежду празните пространства
на всеки изписан ред.
....
Днес обаче не искам да пиша
за миналото,
за миналото,
настоящето
и това между тях.
Днес искам да пиша
за бъдещето,
където мечтая да повярвам
в невъзможното.
Днес отново си
просто една мечта.
Копнеж, свързан с радостта.
Желание, пратено към звездите.
Днес отново си
моето вчера
и моето утре.
И така всеки ден.
моето вчера
и моето утре.
И така всеки ден.
На теб,
Любов
Любов
