06.04.2019

Спомен


Загубих се в пъстрите ти очи
преди повече от година
вече две почти.
А дори не предполагах,
че така ще се случи.
Срещнах те, когато
най-малко очаквах.
Беше през лятото.
Един от пътите,
когато се видяхме
беше покрай брега.
Стояхме, вперили поглед
в морето,
посрещайки изгрева.
С теб просто си говорихме
и това бе достатъчно.
Може би точно тогава
без да разбера
всичко започна да се случва
Тогава харесах човека в теб.
След време всичко останало.
И всичко бе красиво
от самото си начало
до самия край,
ако това накрая
наистина бе край
за нас.


На теб,
Любов